Постинг
28.09.2010 18:02 -
Work at home - или модерния начин на живот слабо познат у нас...
Обаждане от шефа....секунда...и разбирам, че съм "незаменима" в офиса...Е да но по здравословни причини няма да работя в офиса още поне месец...(един вече мина и те оцеляха)...Но ми е скучно...и ето договорих се - ще си бачкам от домашния лаптоп, вкъщи с чаша чай или прекрасно капучино...
Напомня ми за сцена от така популярния "Секса и града". Преди осем години, когато за пръв път гледах епизод от сериала, ми беше много чудничко, как е възможно това. Но тогава бях в гимназията и не се замислих как да насоча творческите си въжделения така, че да мога да работя у дома, да имам "плаващо" работно време и да мога сама да определям продължителността на работния си ден.
Сядам и понеже съм все още ентусиазирана, от предложената възможност за разнообразие, се хващам за работа. Да...но моята задача е да направя проучване за проблем, за който търся и намирам информация изцяло в интеренет...И се замислих, за майка ми, която е клиничен лаборант, за леля ми, която е фармацефт...за магазинерката в магазина до нас...всички те не могат да работят вкъщи...защото са в сферата на услугите...Излиза, че благодарение на такива хора като тях, които нямат възможност сами да определят работния си ден, човек като мен може да отиде на лекар, да си купи лекарствата, да си купи продукти за вкъщи, да се прибере и да упражнява професията си от там...Ето достигнах до липсата на равноправна възмжност за работа у дома, но на дали мога да дам решение на този въпрос...
Все пак вместо да продължа да работя, се захванах с дейност, с която по принцип запълвам свободното си време, а именно - да пиша тук...И ето друг парадокс - ефективността на работата вкъщи. Аз сама приех възможността. И все пак ми се иска да имам и своята неприкосновенност на свободното си време, което до преди час беше 24 часа в денонощието...А сега трябва да впрегна цялата си воля и мисловна адекватност, за да мога да се стегна и да знам, че не съм просто у дома, а на новото си работно място...Определено трябва да поработя върху ефиктивно прекараното време в работа...Обещавам сама пред себе си.
И пак се чудя: самата идея за работа вкъщи е контрапункт на статуквото с осем часовия работен ден прекаран в едно помещения. Следователно човек трябва сам да си осигурява по-голяма свобода на действията и мобилността в условията на "надомната работа". Но от друга страна при определен обем работа, която очевидно трябва да се свърши, идва момента, във който ще започнем да ангажираме т.нар. свободно време , като под такова в случая разбирам вечерите и ношите. Тогава ще създадем парадокс - работа "извън работно време" вкъщи...Недоспиване...Или просто ще трябва да се пречупи вкорененото чувство за дневен ритъм и часовете да са просто една условност.
Почти седемнадесет часа е...Ха, време за кафе или чай с приятели...Да но повечето от приятелите ми са все още в офиса. Ето сблъсък с реалността - аз съм "на линия", но не и другите. И ако вдигна телефона и ги поканя на кафе ще трябва да се видим в събота или в неделя, тъй като са уморени, или пък за кратко по на бира, че утре трябва да стават в седем , за да отидат в офиса...Къде тогава ми е "келепира" да си работя вкъщи?
Но все пак си е "плюс" - поисках да хапна нещо, станах и си нарязах страхотен домат с малко сирене. Не се обяснявах на никой къде и за колко излизам. Пуснах си музика - силно (и можеби досадно за съседите) - никой не ми направи забележка...
Ех, но колегите ми липсват. Контактуването по Skype не ми дава пълноценното усещане на живия контакт. И с това ще трябва да свиквам!!! Но като се замисля за "пропуснатите" часове, прекарни в задръствания, за да стигна на работа, направо ми светва на душата. Или за разногласията за работния режим на климатика в офиса...
И така...започвам от днес работа вкъщи - сама за себе си ще си правя изводи дали наистина е толкова прекрасно...В крайна сметка в така наречените "развити" страни, това е всеприета практика...
Пожелайте ми успех!!!
Напомня ми за сцена от така популярния "Секса и града". Преди осем години, когато за пръв път гледах епизод от сериала, ми беше много чудничко, как е възможно това. Но тогава бях в гимназията и не се замислих как да насоча творческите си въжделения така, че да мога да работя у дома, да имам "плаващо" работно време и да мога сама да определям продължителността на работния си ден.
Сядам и понеже съм все още ентусиазирана, от предложената възможност за разнообразие, се хващам за работа. Да...но моята задача е да направя проучване за проблем, за който търся и намирам информация изцяло в интеренет...И се замислих, за майка ми, която е клиничен лаборант, за леля ми, която е фармацефт...за магазинерката в магазина до нас...всички те не могат да работят вкъщи...защото са в сферата на услугите...Излиза, че благодарение на такива хора като тях, които нямат възможност сами да определят работния си ден, човек като мен може да отиде на лекар, да си купи лекарствата, да си купи продукти за вкъщи, да се прибере и да упражнява професията си от там...Ето достигнах до липсата на равноправна възмжност за работа у дома, но на дали мога да дам решение на този въпрос...
Все пак вместо да продължа да работя, се захванах с дейност, с която по принцип запълвам свободното си време, а именно - да пиша тук...И ето друг парадокс - ефективността на работата вкъщи. Аз сама приех възможността. И все пак ми се иска да имам и своята неприкосновенност на свободното си време, което до преди час беше 24 часа в денонощието...А сега трябва да впрегна цялата си воля и мисловна адекватност, за да мога да се стегна и да знам, че не съм просто у дома, а на новото си работно място...Определено трябва да поработя върху ефиктивно прекараното време в работа...Обещавам сама пред себе си.
И пак се чудя: самата идея за работа вкъщи е контрапункт на статуквото с осем часовия работен ден прекаран в едно помещения. Следователно човек трябва сам да си осигурява по-голяма свобода на действията и мобилността в условията на "надомната работа". Но от друга страна при определен обем работа, която очевидно трябва да се свърши, идва момента, във който ще започнем да ангажираме т.нар. свободно време , като под такова в случая разбирам вечерите и ношите. Тогава ще създадем парадокс - работа "извън работно време" вкъщи...Недоспиване...Или просто ще трябва да се пречупи вкорененото чувство за дневен ритъм и часовете да са просто една условност.
Почти седемнадесет часа е...Ха, време за кафе или чай с приятели...Да но повечето от приятелите ми са все още в офиса. Ето сблъсък с реалността - аз съм "на линия", но не и другите. И ако вдигна телефона и ги поканя на кафе ще трябва да се видим в събота или в неделя, тъй като са уморени, или пък за кратко по на бира, че утре трябва да стават в седем , за да отидат в офиса...Къде тогава ми е "келепира" да си работя вкъщи?
Но все пак си е "плюс" - поисках да хапна нещо, станах и си нарязах страхотен домат с малко сирене. Не се обяснявах на никой къде и за колко излизам. Пуснах си музика - силно (и можеби досадно за съседите) - никой не ми направи забележка...
Ех, но колегите ми липсват. Контактуването по Skype не ми дава пълноценното усещане на живия контакт. И с това ще трябва да свиквам!!! Но като се замисля за "пропуснатите" часове, прекарни в задръствания, за да стигна на работа, направо ми светва на душата. Или за разногласията за работния режим на климатика в офиса...
И така...започвам от днес работа вкъщи - сама за себе си ще си правя изводи дали наистина е толкова прекрасно...В крайна сметка в така наречените "развити" страни, това е всеприета практика...
Пожелайте ми успех!!!
Мъжете искат да чуят от нас:
Четвъртък, 18 Март 2010, 23:22 ч. | Нови...
За постите Постът е въздържание ...
Четвъртък, 18 Март 2010, 23:22 ч. | Нови...
За постите Постът е въздържание ...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 10
Архив
